Здравей, любов прочувствена и вечна!
Ела насам! Не стой от мен далече?
Към тебе, обич, до кога ще тичам
с надежда някой да ме заобича?
Недей ме кара все за теб да питам,
ела, любов, и дай да те опитам!
Умишлено изключваш телефона
и искаш да престана да те гоня.
Желаеш да ме виждаш унизена,
изглежда ме харесваш наранена.
Аз винаги съм толкова различна –
първична, нетипична, поетична!
Не ме мисли! Аз вечно ще те гоня!
За да разбия стоманената ти броня!
Като събудено торнадо във стихия
чрез тебе себе си ще преоткрия!
© Надя Уорендър All rights reserved.