Nov 3, 2007, 12:52 PM

Ела, миг 

  Poetry » Love
883 0 10
Ела, миг, желая те, върни се отново,
пак си се заврял при някой друг!
Ела, постой задълго и озари виновно
мойта пустош, с твоя нежен звук!
Ела, не като декор на мъртва планета,
а миг, с кръвта на алени макове в степта,
с зелени листа на крайпътни дървета,
нежно полъхнати, на вятъра от страстта!
Ела, миг, желая те, върни се отново,
при зимата ли свря се и хлопна врата!?
Ела при мен и Слънцето, с храна и покой!
За тебе ще изпея пак "Одата на радостта"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??