Oct 27, 2010, 7:43 PM

Ела сега 

  Poetry » Love
989 0 2

ЕЛА   сега


Ела сега и недей звъни.
Сега, когато е толкова тихо
и само белият лист шумоли
и  превръща самотата ми в стихове.

Отвори изведнъж,
дори да се блъсне вратата,
ела сега и като внезапен дъжд
прегърни ме и ме залей със косата си.

Ела сега и ме целуни,
както никога не си ме целувала.
Всички струни в мен опъни
като  в музика разлудувана.

Ела, както буен поток се разлива -
наводни мойта самотна душа.
Знам, че дълго те търсих  - красиво,
сърнеоко момиче в нощта.

© Валентин Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??