Жена, в очите си побрала необята,
дали за мен ще се намери кътче мило(ст),
или с онази болка, свита под ребрата,
ще те докосвам само с пръсти от мастило.
Дали в дълбокото зелено ще потъна
на тези ириси - печални изумруда.
Дали със трепет някога ще ме прегърнеш
с ръце, по-нежни от криле на пеперуда...
Дали?
Кове пирони мисъл риторична,
но не по китките ми тънки, а в сърцето...
И аз от тези редове към теб надничам, ...