Ела си!
Тъгувам те и, като тежка дюля,
се взирам от перваза на прозореца.
Един щурец, под стълбите притулен,
за теб сънува ябълки и орехи.
И не вали снежец на пудра захар,
и няма те, да идваш по пъртината.
Унило капе дъжд от тази стряха
и слиза крадешком студът в камината.
Презрявам на перваза и се питам,
ако обувките ти имаха очи,
дали ще видят, как цъфтят липите,
от чайничето ми, когато закипи?
Тъгувам те и, като тежка дюля,
търкулвам се по стълбите надолу.
След мен, прозореца ми ще забули
самотно паяче, с дантелен молив.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Жанет, Евелина, Красимир, Младен, Елица, Ивон, Росица - благодаря за коментарите и весели празници!
П.П.
Елица, благодаря за пунктуалната, граматическа реплика!
Младен, извини ме за тривиалните литературни инвенции, но толкова си мога. -
ПРЕКРАСНО!!!
-
Извинявам се за недоразумението, Радост, но аз разбрах, че ПРОЗОРЕЦЪТ /подлог/ забулва паячето и дори се почудих на екстравагантността на образа и вътрешно го приветствах, а то било казано по-тривиалното, че ПАЯЧЕТО /подлог/ забулва ПРОЗОРЕЦА. При тази версия всичко разбира се е наред. Виновен е по-изчанченият ми начин на мислене.
-
Дантелено с тъга! Много е хубаво!
-
"След мен, прозорецА ми ще забули
самотно ПАЯЧЕ, с дантелен молив"
Тук "прозореца" е допълнение и членуването е правилно.
Весела Коледа, Рег! -
Хубаво стихотворение, пораждащо чувство на премрежена тъга!
Поздравление, Радост!
П.С. Правописно по-правилно е "прозорецът", вместо "прозореца" /в предпоследния ред/, тъй като тази замяна не се отразява на ритмиката на стиха. -
Тъжно-красиво вдъхновение!
Прочетох с удоволствие! -
Тъга и носталгия - две в едно...!!
-
Приказна... тъга!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
навързани в цветна дъга. И всеки от тях ще разкаже
как в тихата Коледна нощ сърцето в очакване срича
единствен достъпен разкош. Някой да го обича...