Dec 16, 2004, 2:23 PM

Елегия 

  Poetry
1282 0 1
Когато спреш за миг преди да продължиш,
да не продадеш душата си на някого,
или разумното е да се подчиниш,
за да можеш да не падаш, да вървиш.
Колко много битки са останали
и неспечелени за славата или честта,
или за егото на егоизмът утвърдени,
или пък за чистотата в твоята душа,
за платното, избродирано пред хората,
за удръжката на данъка на любовта,
или за основата, създадена пред хората,
за ежедневните несторени неща! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Кънчев All rights reserved.

Random works
: ??:??