Елегия...

       ... и любовта ни сякаш по е свята,

      защото трябва да се разделим.

                   Д. Дебелянов

                               на Марина...

Представяш ли си колко нещо

в живота ще се промени,

преди отново да се срещнем-

пак в късна есен може би...

... А с теб и северният вятър

ще ме залюшне изведнъж

и ще разроша аз косата ти

със аромат на страст и дъжд...

Камина ще гори разпалена,

искри ще скачат с весел плам,

а нещо, още не сподавено,

отново ще ни върне там-

в безмълвието на Пустинята

и оня полулунен мрак,

когато тъжно ме попита:

„А после?... До кога?... И как?...”

За миг подгонена от спомена

във мене ще се гушнеш ти,

а вятъра, дъжда и огъня-

ще галя в твоите коси...

... И както в нежната „Елегия”-

жарта когато стане дим,

по-свята любовта ни сякаш

ще бъде щом се разделим!...

Коста Качев,

някога в Пустинята.