Eлегия
Пустотата понякога до корен ме изгаря...
- като весела камбана, загубила език -
вятърът в мен напева на бурята повтаря,
но всичко глъхне и замира - не излиза вик...
Ровя в пепелта на неостарялата надежда,
където семето на безброй мечти посях,
следвах пътя и, дори към мрак да ме отвежда
- загубил всичко, само със спомени се грях.
Скиталец по пътеките на дните преброени,
аз помня на всеки поглед оглушителния зов,
били те случайни, или съдбовно отредени, ...