Леглото е застлано.
Два пръста е конякът,
излегнат на дъното по хълбок.
Дежурят чашките на масата,
непипнат кафеникът и цигарата.
И чувствата, прегънати салфетъчно,
лежат във пощата невръчени,
защото ти към нея вече не посягаш.
Душата ми е с такса скръб,
но няма кой да ти я препоръча.
Отворен е прозорецът следпетъчно.
Камината с уста ръженно неразръчкана. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up