Благодаря Ти! С очите и техните сълзи
за туй, че отвори вратата на бездната.
И в тихия хлад на нощта с полусенките
ходиш по мокрите плачещи улици,
за да стигнеш до мен и моята нощ.
Благодаря Ти! С ръцете и техните пръсти,
напевно галещи косата ти, мокра
от летните слънчеви паузи...
Притихнали в смях, прозрели тъгата,
твоите ангелско-дяволски устни отпиват
чашата с моите свидни сълзи…