Dec 1, 2007, 10:48 AM

ЕЛЕГИЯ 

  Poetry » Phylosophy
893 0 5
Отново елегия сътворява сърцето,
отново гарванът злобно заговаря.
Отново венец от бодли пронизва лицето,
отново вратата към света се зтваря.
Наоколо звучи елегично стенание,
овехтялата арфа струните си разкъсва.
Мелодията се слива с насъщното ридание,
което като дъжд тъгата разпръсва...

© Дея All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво! Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Не,че искам да се оправдавам,но обичам нещата да бъдат ясни...Това стихотворение съм го писала,когато бях на 13,а Ботевата "Елегия" ми е била тогава непозната
  • другия път измисли заглавие
    което не копира стихотворение на Ботев
    поздравления все пак!
  • Браво!!!
  • Поздрав!
    Хареса ми.
Random works
: ??:??