Елегия за дракони и пурпурен дъжд
Дъждът вали от пурпур и сребро
и аз събирам с шепи от пороя,
и се надявам в моето легло
да те удавя най-подир сред зноя.
Да те удавя аз, преди да си отидеш,
оставяйки ми пепел и разруха
и без да се обърнеш, да ме видиш
сред драконите как умирам глуха.
Дъждът вали от пурпур и сълзи;
умирам аз сред нашата раздяла;
смъртта е като дракон и пълзи ...