Електрическата мрежа

във квартала остаря.

Всеки тука е невежа

и без пукната пара!

Дрехи втора употреба

носим – кърпим ги дори!

Все не ни достига хлеба!

Тъй Земята се върти...

Спряха два енергоблока

в АЕЦ! Тъмно е навън.

И така поскъпна тока,

че останахме без сън!

Тъжно жиците се люшкат

над квартала притеснен!

Някъде мъждука крушка...

Дръпват шалтера през ден!

Станипишев пък – съседа –

взе, че го удари ток:

по-оптимистично гледа,

треснат от електрошок!

Грейнал, срещна ме и рече:

"Да си купим агрегат!

Мощност трябва ни, човече –

няма връщане назад!

Няма да сме голи, боси,

да припадаме от глад!

Светлина навред ще носи

нашичкият агрегат!

Ще изнасяме в чужбина

ток – изгоден вариант!

Сбрал съм подписи дузина,

я стани и ти гарант!

Кредит дава всяка банка!

А решим ли тоз въпрос,

ти след трийсет годин′, Ванка,

ще си енергиен бос!"...

Станипишев всьо разбира,

в енергетиката вещ,

но кварталът банкрутира!

Вкъщи вечер паля свещ.