Ту отваряш очи.
Ту залязват клепачите.
Постелята гузно мълчи.
Смехът всеки миг ще заплаче.
Аз съм същият и сега, и преди.
Ти умори се от чакане.
Преди път, поне, поседни.
После, в тефтерчето и мен отметни,
към другите изпуснати влакове.
Солената тишина сладникаво прокънтява...
били сме каквито били -
пак ще се срещнем тъдява. ...