Aug 17, 2007, 10:29 AM
Еми!
Самотен седя аз сега в нощта,
съжалявайки се, измъчвайки се,
заради грешките си,
които аз направих към теб!
Мисля, че изгубих и теб,
мое скъпо сърце,
наранено за сетен път!
Аз вече не мога да обикна друга,
ти остави своя отпечатък,
върху прашното ми сърчице!
Ти си плод в райската градина,
красив и забранен да се къса!
Пазен от Боговете на любовта,
покровителстван от Афродита
и даран с неземната красота на нимфа!
Затова аз седя сам в нощта,
в мрачната прегръдка на късния час,
която ме задушава със самотата си!
Под нея аз заспивам с мисълта за теб!
съжалявайки се, измъчвайки се,
заради грешките си,
които аз направих към теб!
Мисля, че изгубих и теб,
мое скъпо сърце,
наранено за сетен път!
Аз вече не мога да обикна друга,
ти остави своя отпечатък,
върху прашното ми сърчице!
Ти си плод в райската градина,
красив и забранен да се къса!
Пазен от Боговете на любовта,
покровителстван от Афродита
и даран с неземната красота на нимфа!
Затова аз седя сам в нощта,
в мрачната прегръдка на късния час,
която ме задушава със самотата си!
Под нея аз заспивам с мисълта за теб!
© Теодор Илиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
мисля,че няма!Не искам да обичам вече,която и да е!Но се радвам,че ви харесва:}
-
Дано!
-
Ще се оправиш щом тя те огрее като слънце, хубав стих, красив.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
