Sep 26, 2015, 10:30 AM

Емигрант 

  Poetry » Other
762 0 0
1.
Светът ми е на колене.
Тъмен е. Като душата.
Денят се ражда и расте
в очите на предател.
Сърцето ми тупти накръст.
Но кръстът е... накъсан.
И чувам пак – роден от пръст,
във пръст ще се завърнеш.
Земята ми – една тъга
в гореща черна рана -
отпий вода, прелей с вода ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Random works
: ??:??