Дочакали отново знойно лято
и като птиците отлитаме на юг.
О, сбогом, северни пространства,
гори във мене южния светлик.
Мен чака ме позната родна стряха,
пред прага мама, нижеща пипер,
в престилката си пъстра е събрала
един живот, изплакан все по мен.
Дъхти сеното прясно окосено,
със кремък клепа старата коса,
старикът мой, с косите побелели,
а всеки косъм-белег на скръбта. ...