ЕМПИРИКИ
... през толкова емпирики преминах, че вече се изгърбих от печал,
и зее празна златната ми крина, и хлябът ми – от чер, не стана бял,
мъдреех в низ отхвърлени надежди, вършах химери, глупави мечти,
и моят вехт писателски бележник разпътната ми мисъл приюти! –
опровергавах тленното си тяло! – тъй не постигнах своя земен Рай,
и вече знам – щом Пътят е с начало, то следва неминуемият край,
когато пожеланото се сбъдва, човекът просто спира насред път –
и радостта ми някак бе отвъдна – въртопче въздъх в топлата ми гръд,
преди и аз – в емпириките леки, да мина нявга Райския портал –
да тръгваме? – по светлите пътеки! – през моите Сахари от печал.