Aug 5, 2023, 9:33 AM

Eнергии 

  Poetry
199 3 2

ЕНЕРГИИ

 

Аз целият съм вик. Кълбо от нерви.

Бук – сцепен от светкавици на две.

Изпращам положителни енергии

към времена. Пространства. Светове.

 

И няма. Няма кой да ми отвърне.

И сам си пиша лудите писма –

ужасно крив, над листа си опърлен

стоварвам тежко ехо след гърма.

 

Безпаметен заключеник в затвори –

аз пиша глупости. Или почти.

Кой книгата ми тъпа ще отвори?

Безсъниците кой ще ми плати?

 

А как го помня – сякаш беше вчера –

слетя над мене ангел – призрак лек.

Той освети лицето ми с фенера

и ме прегърна като жив човек.

 

Като пчеличка, кацнала на цвете,

лъч светлина в креват на юродив,

той цяла нощ от книгата ми чете.

дори си подчертаваше с молив.

 

Разкърти вкоравената ми зима.

В лехите ръсна семе за цветя.

Пишете, ако някъде ви има,

дали над вас бял ангел прелетя?

 

Той, ангелът ми, е кълбо от нерви.

От нерви – кълбовидни повесма.

И цял живот в пространствата безмерни

той ви разнася моите писма.

 

5 август 2023 г.

гр. Варна, 8, 00 ч.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Няма и да има!
  • Няма такава поезия!

    Като пчеличка, кацнала на цвете,
    лъч светлина в креват на юродив,
    той цяла нощ от книгата ми чете.
    дори си подчертаваше с молив.

    Разкърти вкоравената ми зима.
    В лехите ръсна семе за цветя.
    Пишете, ако някъде ви има,
    дали над вас бял ангел прелетя?
Random works
: ??:??