Гладен и мокър,
дълбоко -
до кокал,
в небето повтарям последни очи.
Гладен и мокър,
защото
високо
гроздето, сладкото, някой качи.
Гладно и мокро,
плоско,
и в троскот
небето небе не се случи да е.
Гладни и мокри,
уж кротки,
но с нокти -
вълци са вече, всички овце.
Ентропия
© Радост Даскалова All rights reserved.
Тенкс, Рег!