Прилича ми на ерес този шум
от камък, дръзнал да рани Небето.
Вдълбал е клетва в синия му ум,
подкупил е на вятъра сърцето.
Изровил е високата скалá,
надникнала в небесната му пазва,
а после, изтънен като стрела,
е полетял към него да наказва
какво? Безоблачната тишина
и святата прозрачност на безкрая?
Вдигни се пак, планѝно! С рамена
подпри Небето! За да не ридаят ...