От блян облян си цвете мое,

всички те обичат,

толкова си социален,пееш като птичка,

а аз си седя там,

допряна до стената,

мислеща си как да те заговори,

потънала в сенките на тъмнината.

Потъвам дълбоко в мислите си,

мисля си за много неща,

но и за теб цвете мое,

ти си причината да плача понякога,

но никога няма да ти кажа,

виждам,че сякаш ме избягваш,

видиш ли другите,мен все едно ме няма,

не ме погребвай още,

аз все още съм жива,

наранява ме да гледам,

как ги разсмиваш,

как им говориш,

А аз съм принудена да те гледам отстрани,

правейки се на щастлива.