Тялото ти го пленява
като някаква магия.
Почва да го изучава...
Кротко си лежиме ние!...
Като опитен любовник
ти прилага разни хватки.
Помислите му – греховни.
Пуща и целувки кратки.
По бедрата стройни лази,
май се кани да поляга?...
А бе, някой ще загази!...
И ще видим де ще бяга!
Шията целува нежно
и надолу се прокрадва...
Плодовете – сочни, свежи!
Спира да им се порадва...
Заиграва със зърната...
Е, това е вече лудост!
Продължава със играта,
още миг ще стане чудо...
На корема се поспира,
сякаш, за да си почине.
Леле, как съм се нервирал!...
Не е ли това причина?!
И преди да стане късно,
време е да се намеся.
Набезите да прекъсна,
през ръцете да го плесна.
Във семейното ни ложе
тоз нахалник влезе грубо!
А, бе! То така не може!?...
Ще поиска и да люби?!...
Аз съм кротък общо взето,
ала ревност ме обхвана.
Скочих. Дръпнах му пердето!
Слънцето отвън остана!...
© Роберт All rights reserved.