Семе върху топлите гърди,
усмивка ясна в меките очи,
а аз - смирен и кротък вече -
целувам те разтърсващо и нежно
и щастието е меко, безметежно.
След края на красивата игра
ти мила си, а аз - небрежен,
моментът е тъй лек и нежен,
че чак се муси вярната Съдба.
Тя иска дан за всичко мило,
но ти си по-добра от нея
и за гласът й - тежест и светило, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up