Цяла година,
а само за малко есен...
Смокинята -
кога ще я видиш такава:
топли, уморени листа.
Светлината -
кадифе и покой,
докосвам с края на пръстите
Въздухът -
златни нишки,
паешка стълба към Слънцето,
мечта за път.
Тополите -
най-жълтото жълто,
тръпчиво-сладко ухание.
Дишам...
Димът
по дворовете,
малки клади от лятото
очите ми стоплят.
Земята
лятно-есенна,
чака снега...
© Маргарита Василева All rights reserved.