Събуждам се от капките в съня,
намирам прозореца залостен.
Затворена е и моята душа,
усещаща настъпващата есен.
Листата падат, хладен е дъхът.
Небето всяка минута различно се мени;
започва да се лее пак дъждът,
умират и полседните слънчеви лъчи.
Дори в тази картина красота намираш -
ромоленото по счупените керемиди;
Песента му в захлас ти слушаш
и гледаш облаците акварелно сиви. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up