Е С Е Н
Навън вали, листата капят
и вятърът протяжно пее.
И смях замира и се стапя,
и спомен за любов бледнее.
Вървим настръхнали и мрачни,
понесли, всеки своя делник,
във многото - зрънце невзрачно,
в града огромен - сам отшелник.
Вали. И капките студени
с тъжен стон в душите падат,
листата - мокри, заблудени - ...