Есен

Nov 2, 2013, 5:29 PM

Poetry » Other

1209 0 4

С коси дълги, от злато,
с очи стъклени, студени,
надвила отминаващото лято
и хиляди от красотата ù пленени.
Но тя – жестока и всевластна,
с усмивка мъглива ме обгръща,
всяка сутрин ранна е опасна,
когато само тъмнината ме прегръща.
Щом косата си развее,
бурен вятър ме застига
и той фучи и вее, вее...
Хайде, малко милост, стига! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Есен

Want to read more?

Random works