Есен
Листата като птици уморени
за сетен полет плеснали с крила,
като вълни от бурята родени
умират върху мократа земя.
Като сълзѝ на влюбено момиче
отронваат се със шепот и печал
и клонът, до сега със тях накичен,
превърна се във просяк оголял.
Ще плисне дъжд, мъглата ще завие
Балкана, и полето, и града.
Усмивката на слънцето ще скрие
под своя плащ копринен есента!
© Георги Иванов All rights reserved.