Есента намина с шарената четка.
Кани ме на танци до зори.
Рокля с орехова шума, таз кокетка
сякаш тъй, от нищо, си измайстори.
В още топли, късно-летни нощи,
нищихме живота и мечти.
Сгушени в комфорта на възможното,
ласки сменяхме и сплитахме души.
Ала подгонени от вятър северен,
покрити с хлад от първите слани,
от лед в сърцето, като че уцелен съм,
не виждам веч магесните очи. ...