Застилат облаци небето синьо
и става есен, сякаш на шега.
Септември беше късно кино
за невярващите на дъжда.
А аз все още, безутешно
надявам се на бурен вятър,
отвъд онази твоя нежност,
да те довее тук, но безвъзвратно...
А ти без друго си, като от приказка.
И още пълна си с мъгли,
но знай, щом дойдеш тук наблизко,
ще стане бяло от безброй звезди. ...