Измина август, слънцето догаря
Септември чука, чака си реда
Различен от цвета зелен по клоните оставя
На есента вълшебната ръка.
Последен напън на хора и машини
Отеква веч шума от тях
Опустяха равнини, поля, градини
Остана само спомена за викове и смях.
И птиците отново се събраха
Оформиха безкрайните ята
За сетен път гнездата опустяха
До другата година, чак до пролетта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up