Сред дървото с крачка бавен и предвзет се
разхожда съненият вятър с корона от листа,
а изкаляните стъпки, потъмнели като парче
плат, летят в небесата.
И падат по студения асфалт и облизват
есента.
Прозорците сънливи от вятъра игриви
като рибешки очи си вторачват погледа.
в тъмнината.
Излъчват към земята от пердетата не
спрени електрически лъчи.
Макар, че тази есен застуди добрата песен ...