Mar 14, 2008, 3:41 PM

Есен 

  Poetry
560 0 5
... И като цвят на вишна, мирисът на злато,
показа се пред мене есента,
в очите й отлитащите птици,
сбогуваха се с своите гнезда.
И като дъжд кристален, дъжд отдавна чакан,
изля се сякаш нейната душа,
за да се слее, влее във земята,
покрита с плащ от парещи листа.
И като муза във ръцете на художник,
като песен във сърцето на певец,
възкръсна пак, преборила сезони,
таз есен. След целувка на светец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Random works
: ??:??