ЕСЕН
Отрони се листо
от старото дърво,
политна към полята
да се слее със земята.
.
Нюанси жълто червени
покриват горска пътека,
клоните от слънце залени
се събличат полека.
.
Пъстри движения
и мека топлина,
горски трептения
от есента.
.
Лудешки живее
всяка твар във гората,
умът ми немее
пред красотата.
.
Не съм художник с бои да го слея.
Не съм певец, за да го изпея.
Не съм скулптор да го извая.
само с думи описвам тази омая!
frei
© Яна Николова All rights reserved.