Feb 28, 2008, 6:26 PM

Есен 

  Poetry » Landscape
752 0 4
Лятото като отронена сълза
се стича в моите длани уморени,
не искам да повярвам в есента,
обгърнала брега в парещо червено.
И дълго потопените звезди мълчат,
аз искам да погълна всяко отражение,
разбирам аз това мълчание - всеки път
това са часове на откровение.
Но с утрото изгрява есента,
обгръща мъртви пясъци солени,
с ръцете си докосва всеки кът
и прави ги като себе си - студени. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Гюров All rights reserved.

Random works
: ??:??