Сърцето ми ранено пак кърви.
Душата ми е плачеща китара.
На път към неизвестното поемам,
какво ли утре ме очаква…
Мечти, илюзии – измама ли са,
а падащи звезди – желания?
Далечен спомен ли оставаш?
Въпроси без отговор това са.
Есен е, септември е,
а щурците още пеят за любов.
Край ли е или пък начало ново -
знае един, единствен Бог.