През мъглите навъсено, тази есен ме гледа,
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае,
а багрите пищни, рисуват мечти и надежди.
Зад облаци слънцето скрито не вижда, нехае
и плахо с лъчите си към земята поглежда.
Земята ли казах? Та тя светлина е събрала,
в прегръдките топли, гушва всеки есенен цвят.
Огромен букет хризантеми, за мен е набрала,
с цветове, с красота, дарила е целия свят. ...