kostadinkat (Костадинка-Коце Танчева)
25 21
Jul 9, 2013, 1:18 PM

Есен в живота 

  Poetry » Other
1660 1 3

 

                

Годините се трупат, натежават...

страстите ни буйни бавно се стопяват,

но в нас остават живи въглени все още,

да разровим жаравата гореща!

 

Беше пролет, в огнен танц летяхме,

любовната си семчица посяхме!

В стомаха ни хвърчаха пеперуди,

дръзки бяхме - зелени изумруди!

 

И лято беше - щедро, благодатно,

отгледахме си плодовете златни.

С длани в нежност вплетени се впихме

и стръкчето си крехко разклонихме!

 

Не липсваха стихии, урагани,

засипваха  порои обичта ни,

но клоните  огъваха се здраво,

превръщаха се във дърво кораво!

 

Оглежда се в косите ни сребристи

придошлата есен златочиста.

В суетня и в радост по децата,

по-дълъг ще е валсът на листата!

 

Упорито пламъче във нас гори,

от сладки тръпки често то пламти! -

Топлина, флуиди още преминават,

дори мъгли и студ  да се задават!

        

© Костадинка-Коце Танчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??