Тъй тихо е. Пълзи мъглица.
През нея слънцето не свети.
И много странно е без птици,
като в поема без куплети.
Любимата ти роза слагам
върху заспалото пиано.
В завивките отново лягам,
че за любов е още рано.
© Георги Стоянов All rights reserved.