Кой ли потропва на тихия праг?
Вятър прелиства годината
и по наплетен от паяк мая́к*,
кани октомври в градината.
Мята листата край стария зид.
Кръгъл светът е за тъмния ъгъл.
Топло земята дъхти - на симид.
В слънцето тиквено зима покълва.
Ве́дро намята през рамо джара́н**
пълно, ведрото проскърцва превито,
сякаш извикан е спомен в геран*** –
плисва дъждецът с вода лековита. ...