Есенен етюд...

Носталгия чаровна

от есенното време

подкупващо напомня

плодът да прибереме:

в градините, в лозята,

от щедрите дръвчета-

да надхитрим сланата,

дори и дъждовете...

Да приберем на сухо

за зимата дървата

когато ще задуха

стихията позната...

Не можем да отложим

сезонната разправа,

но виното да сложим

и то да отлежава...

... А си отива вече

и хубавото време,

зъл вятър го повлече-

в мъглата нейде стене...

И се разсъмва късно,

и дните накъсяват-

животът се разкъсва,

но все пак продължава...

Все още е приятно

на припек да поседнеш-

и в мислите обратно

към дните да посегнеш.

Към лятото изтекло

във бързея на дните

и Слънцето напекло

заискрило вълните.

Към лудото ни лято,

когато край морето-

дори звездите бяха

по-млади на небето...

... Знам, сиромашко лято

ни предстои натътък,

но пътят в необята

обаче ще е кратък

и на върхът ли дръзнеш

да вдигнеш свойто знаме,

то време да се върнеш:

едва ли ще остане...

... А с песен, някак дива,

и с есенния вятър:

защото си отива

Страстта ни по е свята!...

Коста Качев,

09.10.2015.