Есенен етюд...№ 4

Ден прекрасен!... Просто есенен!...

... И тихо е като във храм...

Небето- синьо... И понесени

от вятър облаците там...

Приятен още хлад повява,

завихря жълтите листа;

разнищва тишината врява

от разтревожени ята...

Въртят се птици чернокрили

с предчувствие, че може би-

щом вятърът натрупа сили

и времето ще развалѝ...

Защото птиците усещат

във полета си пощръклял-

от еволюцията нещо

с инстинкт, във тях не закърнял!...

И ето, шумният им полет

как нагнетява в Есента:

една носталгия ли, що ли-

с тревожната си яснота...

... А що ли хората нехаят

и радват се на Есента,

че може би дори желаят

и „другата ѝ” красота,

онази с бурите, която

когато затрещи веднъж

и се излива над Земята

като с ведро внезапен дъжд!...

Когато мълнии проблясват

на притъмнялото небе,

а цялата природа „бясна”

в дъжда да тръгнат ги зове.

... И не да търсят дом сакрален,

а свобода във Есента,

и в огън с мълния запален:

атавистична Красота!...

31.10.2015.

Коста Качев