Дърветата се разсъбличат бавно
върху отворената шепа на Земята.
Небрежно вятърът ухажва
листа с ожулена позлата.
Събличам мнимите приятелства,
роднинства и измислени любови.
Отърсвам пяна от ласкателства,
на женска завист сладките отрови.
Изправям голото си тяло
срещу атаката на зимни сънища.
Снегът ще ме завие в бяло.
Като жених ще ме прегръща. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up