Зелено бе през пролетта,
жизнено и красиво рееше се от върха.
Просто едно листо,
едно от многото листа.
Потрепваше със всеки полъх,
със вятъра танцуваше в едно,
жадно пиеше от живота,
със всеки порив на дъжда.
Но дойде време за умора,
кратка беше радостта,
пожълтя, отрони се и падна,
без време потъна то във вечността. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up