Sep 28, 2010, 2:43 PM

Есенен миг 

  Poetry » Other
1006 0 3
Зелено бе през пролетта,
жизнено и красиво рееше се от върха.
Просто едно листо,
едно от многото листа.
Потрепваше със всеки полъх,
със вятъра танцуваше в едно,
жадно пиеше от живота,
със всеки порив на дъжда.
Но дойде време за умора,
кратка беше радостта,
пожълтя, отрони се и падна,
без време потъна то във вечността. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан Цеков All rights reserved.

Random works
: ??:??