Oct 12, 2016, 11:31 AM

Есенен плач 

  Poetry » Landscape
674 0 0

С дъжда промиват се стари рани, 
чувства градят нови барикади.
А някои на студеното време –
търсят любов, душата да сгрее.

 

По стъклата стичат се капки,
с ръмежа идват спомени сладки –
по отминалите топли дни.
Отново наесен мръзнем сами.

 

И чакат разбитите сърца
да дойде отново пролетта,
да разцъфтят с нова сила.
да заровят болката унила.

 

С небесните влажни сълзи,
отмиват се мръсните мисли,
слушаме тяхната носталгична песен,
газим в кал и листа – поредната тъжна есен.

© Евгения All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??