Nov 10, 2008, 9:43 AM

Есенен спомен 

  Poetry » Other
764 0 0
Есенен спомен
Сънищата си отиват, а аз оставам пак сама,
като онази, никому позната, малка падаща звезда.
Като листо през есента, понесено от вятъра,
като главния герой на сцената на театъра.
И никога не съм си мислила, че някой ден ще дойде този миг,
че ще се чувствам тъй самотна и няма да се чуе моят вик.
Вятърът мечтите ми открадна, тъй както на дърветата листата взе,
и тихо е съвсем навсякъде, тъй както тъжна самотата е.
Стъмва се навън отново, в стъклата вятърът се блъска,
но топлината вътре няма я, а огънят в огнището не съска.
Тук дом не ще намеря, нито онази сладка топлина, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Random works
: ??:??