Есенен спомен
Сънищата си отиват, а аз оставам пак сама,
като онази, никому позната, малка падаща звезда.
Като листо през есента, понесено от вятъра,
като главния герой на сцената на театъра.
И никога не съм си мислила, че някой ден ще дойде този миг,
че ще се чувствам тъй самотна и няма да се чуе моят вик.
Вятърът мечтите ми открадна, тъй както на дърветата листата взе,
и тихо е съвсем навсякъде, тъй както тъжна самотата е.
Стъмва се навън отново, в стъклата вятърът се блъска,
но топлината вътре няма я, а огънят в огнището не съска.
Тук дом не ще намеря, нито онази сладка топлина, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up