Sep 9, 2007, 12:30 AM

Есенен стих 

  Poetry » Landscape
10606 0 37




                                      С тъга отстъпва бавно лятото,
               вземайки си малко късче от деня,
               зад ъгъла през сълзи ме поглежда,
               за сбогом помахва ми с ръка.

               Защото есен пъстра, златокоса
               отново шета сръчно из града
               и по пътя си с любов постила
               мек килим от падащи листа.

               Натъжена се разделям с лятото,
               с милувка нежна ме докосва есента,
               притихват на перваза и мушкатите,
               небето рони първа есенна сълза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??