Вятърът есенен духна, завя,
своята песен той ни запя.
Пее, че идва от много далече
и му харесва, остава тук вече.
Литва с гугутките, волен в небето,
спуска се бързо, чуйте го, ето -
свири във клоните той на дървета,
сякаш докосва безбройни звънчета.
И неуморен, и малко сърдит,
уж е до нас, а остава си скрит.
Той все лудува, с листата играе,
няма проблеми, за всичко нехае.