Шейсет мои есени - свитъци от светлина -

песните на една Есениада.

И аз, сврян между тях, доизгризващ ги

                                               светоядец:

Есен - "токата" катурната

                  с най-острия мълниен лакът

Бумът есенен на Разгула,

                           охолствата на сетивата.

Есен - тиха репресия на красота -

                                красота меланхолна.

Хапка от нея спазъм е,

                               глътката е алкохолна.

Есен - разсейки, изпонапъстрили гибел

(с видимост интелигибѝлна)

Есен - SMS изречение: кратко, кротко, ясно, вярно.

Есен си - част по част, постъпателно

                                      (а и сумарно)

Есен си (мъничкото ѝ преподобие), челобитие

                                                  на плод доземѝ.

Регрес на есенен псевдоним

                             до фолклорната анонимност.

Есен - промоция. Трамбованата си

                                                    непочистеност

сметищно разпродавай.

Преди тромбът ѝ да торпилира сърцето ти

в есенната саморазправа.

Есен - сизифовски свлачища, товаронепреносима

                                                                  си болка.

Есенни самосвали в нозете ти

                        с педикюр морав "Пребити нокти".

Есен - семка: голота от самоотречения

                                   в прерождествяваща почва.

С Есен заченато, най-зряло спокойствие

                                          у мене се уталожва.

- Най-крехката преходност, Есен, задръж

                                       върху плещите си -

още малко на себе си да се порадва.

Кой референт с "Отлагателно вето" за мен

пред форума есенен ще докладва?

Есен в писеца: изщракващото му самоизключване

                                              - Есениадо, стоп!

Щом и Богът поезиен да си, Есента

не се трогва да ти предложи

                                пролетен епилог.